Усмивката ти нежно ме плени
и приюти сърцето ми бездомно,
погали леко моите мечти,
събуди в мен желание греховно.

Поръси ме с прашец на любовта,
в душата ми завесите отдръпна,
отърси ме до болка от прахта,
накара ме отново да потръпна.

Разля се в мен и бързо ме стопи,
разбърка ни водовъртеж от страст,
оформиха ни нашите сълзи,
преминахме през болка, огън, мраз.

Усмивката ти като полъх летен,
отново стопли моето сърце,
живота ми направи пъстроцветен,
душата ми към тебе тя зове.

Обичам те до болка и без страх,
по стъпките ти тихо ще вървя,
до мен ще бъдеш в сетния ми час,
до теб ще срещна нашата съдба.