В прегръдката на вятъра танцуваш,
полюшваш се ритмично във нощта,
мечтание из въздуха рисуваш,

По струните на старата китара,
докосвам нежно всеки твой нюанс,
отпивам от вълшебната отвара,

Политат словата омайни,
родени от нежно сърце,
отварят вратички потайни,

Пътеките не водят към дома
и сиви са на слънцето лъчите,
потъва всичко ярко във мъгла,