За мъката и радостта

 

     Досега не е имало брак, който – винаги пощаден от мъката – да е познавал само радости.

     Мъка и радост са размесени в едно, не за всеки особено приятно, питие на този земен живот, но от самите нас зависи да определим съотношението им в сместа, след като, за жалост, не сме в състояние да предотвратим към радостите да не се прибавя неизбежно и мъка!

     Но от изключителна важност, особено в брака, е да развиваме способността си да намаляваме дела на страданието и да увеличаваме този на радостта...

     Разбира се, мъката си остава винаги мъка, колкото и да се опитват някои да ни утешават, че мъката можела от само себе си да се превърне в радост.

     Тези думи имат всъщност предвид една последователност: – изместването на мъката от възвърналата се радост!

     А ние имаме силата да ускорим връщането на радостта, – имаме силата да умножаваме земните радости!

 

     Съвсем не е нужно някой да учи хората как да си причиняват мъка, – и дори ако нито един човек не караше съзнателно другите да страдат, на земята пак щеше да има предостатъчно мъка, защото всяка проявена форма в този външен свят дължи тукашното си съществуване единствено на страданието: – не може да продължи да съществува, без нещо друго да е принудено да страда заради нея...

     Само там, където добротата е водела до химерични въжделения, и състраданието – до заслепление, у земния човек е могла да възникне самонадеяната мисъл, че може да се намери някакъв начин за изкореняване на страданието от този външен свят, – но тук то е неизбежно следствие от присъщата структура на този свят, всеки от елементите на която се стреми да измести другите от заеманото от тях пространство и да утвърди границите на своето собствено пространство. – –

     Навсякъде, където външният свят раздробява хомогенното само по себе си пространство, неминуемо има страдание, – и човекът щеше да бъде в състояние да изкорени това страдание само ако можеше да унищожи всеки "външен" свят изобщо, но това би било равносилно на едновременното унищожаване и на всички "вътрешни" светове...

 

     Ала макар този най-външен от "външните" светове, който ние – поради своята обвързаност с животинско тяло – сме принудени да възприемаме чрез сетивата на животното, да е пълен със страдание, макар и обширни невидими царства от този "външен" свят да са също така – някои дори повече – в плен на страданието, доколкото и там нищо не може да съществува външно, без да изземва пространство от другите и без да окръгля свое собствено пространство, – в противовес на всичко това има безброй "вътрешни " светове, където всички съществуващи форми, без изобщо да се откъсват от хомогенното пространство, се разкриват и проникват взаимно, така че тук просто отсъствува каквато и да е възможност да се изпитва страдание. – – –

     Ала не е възможно да бъде освободен от страданието един свят, който не може да съществува без страдание, – и всички усилия на някои хора да намалят страданието на тази земя чрез потискане или отрицание на земния живот остават напразни: те не са нищо повече от утешителна наркоза за съ-страдателни души...

     Цялата сила на човека в този земен живот се свежда до това, че той е способен наистина да усили неимоверно и отвъд границите на необходимостта земното страдание, – но е способен също така да изтласка страданието в неговите изконни рамки, откъдето то не може да бъде премахнато, ако трябва да просъществува този "външен" – а заедно с него и всеки "вътрешен" – свят, а те несъмнено "трябва" да просъществуват! – – –

 

     Във възможностите на всеки човек е да се избави от немалко мъки, които сам си е причинил в своето глупаво заслепление, – неимоверно много страдания може да избегне той, ако се реши да се възползва от присъщата му сила!

     Но той има също така и способността да спести немалко мъки на своите ближни!

     Където и да се срещнат, хората са винаги длъжни да намаляват и своите собствени страдания, и страданията на ближния си! – –

     А щом хора, които са се срещнали само веднъж в живота си и никога вече няма да се срещнат повторно, трябва да осъзнаят това като повеля на дълга, колко по-свята и по-обвързваща е тази повеля при най-съкровената връзка между двама човеци, изграждащи едно ново, живо единство в брака, за да се до-пълнят и окръглят взаимно! – – –

     И къде би могло да се спести по-лесно страданието на ближния, ако не тук, където живеещите в общност мъж и жена познават всички опасности, които могат да накарат единия да страда заради другия или да причинят мъка едновременно и на двамата!? – –

 

     Бракът може да бъде извор на радост, – но той може да се превърне и в блато на мъката!

     Който не се стреми в брака към щастието на съпруга си като към своя висша цел, много лесно ще се лиши от собственото си щастие, без дори да подозира това! – –

     Но който изпитва истинска любов, би предпочел по-скоро самият той да страда, отколкото да гледа как страда брачната му половина. – – –

     Той няма да спре пред никакви трудности, щом знае, че по този начин може да облекчи мъката на другия...

     Но съвсем не е достатъчно да сведем усилията си само до съпротива срещу всяко страдание, на което можем да попречим! –

     Своя висш, своя най-красив човешки дълг ще сме изпълнили едва тогава, когато на мястото на мъката внесем радост в живота на партньора си!

     А къде, ако не в брака, може да бъде така великолепно изпълнен този дълг на любовта?! –

 

     В брачния живот могат да се открият много неща, които да станат повод за радост и така да помогнат да бъде задушена още в зародиш една голяма мъка...

     Тук обаче е необходимо да се постараем да предусетим какво всъщност желае другият: кое ще му достави наистина радост, защото много лесно е да сбъркаме, дори водени от най-добри намерения, приемем ли като единствено валидно и универсално мерило само своите собствени чувства и желания. – –

     Това, което би било за теб самия най-голяма радост, може да се окаже почти без значение в очите на допълващия те полюс, а своите радости той ще намери може би единствено там, където ти би останал на свой ред напълно безразличен...

     Но каквото и да стане, колкото и далеч от целта да е твоето "попадение", не бива в никой случай да се чувствуваш "оскърбен", че усилията ти не са довели до успех, просто защото радостта, която с толкова любов си искал да доставиш на другия, не е била усетена от него като такава! – –

 

     Искаш ли да извлечеш наистина полза от своя опит, ще трябва добре да размислиш и да си дадеш накрая сметка, че не ти се е удало да се вчувствуваш в усещанията на другия, защото дори да ви свързва най-тясна общност, всеки един от вас си остава в своя, принадлежащ единствено на самия него, емоционален живот, а ритъмът на този именно живот обуславя какво той може да изживее в даден момент като радост...

     Затова недей да търсиш себе си в своето намерение да доставиш радост на другия! –

     Който иска да създава непрестанно радост на себе си, нека търси своята радост винаги в това: да доставя радост на другите по подходящ за тях самите начин! – – –

 

     Ала напразни ще са опитите ти да даряваш радост на другите, докато продължаваш да изпитваш съмнения в способността си да създаваш радост! –

     Не бива по никой начин да мислиш, че си неспособен да успееш там, където – по една или друга причина – често пъти за съжаление си претърпявал неуспех!

     Ала преди да можеш да доставиш радост на свързания с теб човек, трябва първо сам себе си да "настроиш на вълната" на радостта! – –

     Само който "прелива" от радост, може да влее радост и у другия! –

     Затова търси преди всичко извора на радостта в своите собствени дълбини, – така ще станеш независим от каквито и да са външни събития и няма да ти се налага да търсиш повод за радост отвън, макар че трябва непременно да се възползваш от всеки такъв повод, където и да се появи той! –

     Ти ще можеш обаче да предадеш най-добре на другия онази радост, за която не си в състояние да посочиш никаква причина във външния живот!

     Чрез такава именно радост ще доставиш повече щастие, отколкото чрез каквато и да е друга радост, получила подтик отвън! – – –

 

     Ала не забравяй все пак и малките радости, за които всеки ден ти подсказва толкова възможности!

     Не смятай за маловажно нищо, което би могло да ти помогне да доставиш дори и най-дребната радост! – –

     Често пъти една съвсем малка радост е поставяла началото на голямото, отдавна жадувано щастие! – – –

     В брачния живот се появяват всеки ден "хиляди" възможности да се из-намират дребни радости, способни да ощастливят – макар и за кратки мигове – двамата съпрузи...

     Нито една такава възможност не бива да остава неизползвана!

     Във всеки брак, където щастието е постоянен гост, не е трудно да се види, че съпрузите проявяват огромна изобретателност да си създават малки радости, за каквито всекичасно се намират все нови и нови поводи...

     Добрият градинар не обръща гръб и на най-малките цветенца, колкото и скромни да изглеждат те редом с разкошните, пищно обагрени цветя, извисили стъбла в опасаната с непретенциозните им посестрими леха.

     Същото е и в брака: дори най-дребният повод за радост не е маловажен и не бива да бъде отминаван, ако искаме да постигнем истинска хармония в цветната градина на съпружеския живот! – – –

 

     Но ако бракът е истинско единение на двама души и ако в живота на съпрузите се налага да бъдат понесени страдания, които често се оказват поносими само благодарение на твърдото единство на двете воли, – на свой ред и радостта, към която той се стреми, трябва да бъде такава, каквато двойката може да породи само при условие че е споена в ново живо единство. – –

     Тогава всеки от съпрузите е едновременно и даряващ, и дарен, и само двамата заедно са в състояние да умножат тази радост, белязана с баграта на единството!...

     Само ако двете воли са обединени в една, те ще могат да посрещнат по този начин страданието, както и да изживеят най-светли радости, породени от това единство! –

     Онзи брак, който съзнава своята сила и умее да се възползва от нея, няма да бъде никога разклатен от страданията и няма никога да страда от недостиг на радост! – – –

     Той владее изкуството да сведе страданието до най-тесните му граници!

     Той познава радости, каквито никаква мъка не е вече в състояние да помрачи!

     А тази радост, тази сила да бъде измествано страданието, излъчвана от брачната двойка, ще озари и всички останали хора, които влизат в досег със съпрузите...

     Така този брак ще упражнява благотворно въздействие далеч отвъд границите на собствената си сфера и ще се окаже всъщност несравнимо по-ползотворен от немалко други брачни съюзи, в които съпрузите отдавна вече са се отучили да си доставят взаимно радости и нямат никаква представа за радостта, която би могла да възникне от тяхното единение, – защото, улисани в прекомерната си загриженост да помагат най-усърдно и дейно на другите, те забравят най-важния си дълг: – да изградят хармонично преди всичко своя собствен брак. – – –

 

     Пълна противоположност на тази така погрешно надценявана усърдност, убедена, че дългът ѝ да "обича ближния" започва едва с най-далечните ѝ хора, и стремяща се да направи щастливи другите, прогонвайки същевременно всяко щастие от своя собствен дом, – е бракът, познаващ щастието на единството в радостта на хармонията, който едва ли съзнава, че помага на другите, като – оставайки строго в границите на своята собствена сфера – намалява земното страдание и се стреми да измести с радост онези изпитания, които си остават все пак неизбежни. – – –

     Такъв брак е истински храм на радостта, откъдето ще се излива благослов чак до най-далечните бъдни поколения! – – –

 

     Впрочем всеки брак на нашата земя би трябвало да стане храм на радостта в този свят на страданието и всеки един брак би могъл наистина да се издигне на такава висота, стига у двамата съпрузи да не липсва волята да постигнат онази чиста, върховна радост, която може да се създаде само в споеното двуединство на брачния съюз! – – –

     Иска ли това земно човечество да стигне един ден до съвършенството, което е достъпно за него още тук, в нашия "външен" свят, – само истинският брак е способен да извърши подобно чудо: – бракът, който сам себе си усъвършенствува в радост! – – –

     А за да може това да стане, трябва да възникнат хиляди такива брачни съюзи, изпълнени със съзнанието за изключителната си сила да прогонват земните мъки и да умножават най-чистите радости на тази земя! – – –




Източник: "Бракът"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: "ИРИС-95", 1995 г.
Преводач: Борис Стоянов

А къде, ако не в брака, може да бъде така великолепно изпълнен този дълг
на любовта?! –

"Тук обаче е необходимо да се постараем да предусетим какво всъщност желае другият: кое ще му достави наистина радост, защото много лесно е да сбъркаме, дори водени от най-добри намерения, приемем ли като единствено валидно и универсално мерило само своите собствени чувства и желания. – –

Това, което би било за теб самия най-голяма радост, може да се окаже почти без значение в очите на допълващия те полюс, а своите радости той ще намери може би единствено там, където ти би останал на свой ред напълно безразличен...

Но каквото и да стане, колкото и далеч от целта да е твоето "попадение", не бива в никой случай да се чувствуваш "оскърбен", че усилията ти не са довели до успех, просто защото радостта, която с толкова любов си искал да доставиш на другия, не е била усетена от него като такава! – –



Искаш ли да извлечеш наистина полза от своя опит, ще трябва добре да размислиш и да си дадеш накрая сметка, че не ти се е удало да се вчувствуваш в усещанията на другия, защото дори да ви свързва най-тясна общност, всеки един от вас си остава в своя, принадлежащ единствено на самия него, емоционален живот, а ритъмът на този именно живот обуславя какво той може да изживее в даден момент като радост...

Затова недей да търсиш себе си в своето намерение да доставиш радост на другия! –

Който иска да създава непрестанно радост на себе си, нека търси своята радост винаги в това: да доставя радост на другите по подходящ за тях самите начин! – – –"


И още веднъж:
"Затова недей да търсиш себе си в своето намерение да доставиш радост на другия! –

Който иска да създава непрестанно радост на себе си, нека търси своята радост винаги в това: да доставя радост на другите по подходящ за тях самите начин! – – –"

" Впрочем всеки брак на нашата земя би трябвало да стане храм на радостта в този свят на страданието и всеки един брак би могъл наистина да се издигне на такава висота, стига у двамата съпрузи да не липсва волята да постигнат онази чиста, върховна радост, която може да се създаде само в споеното двуединство на брачния съюз! – – –

Иска ли това земно човечество да стигне един ден до съвършенството, което е достъпно за него още тук, в нашия "външен" свят, – само истинският брак е способен да извърши подобно чудо: – бракът, който сам себе си усъвършенствува в радост! – – –

А за да може това да стане, трябва да възникнат хиляди такива брачни съюзи, изпълнени със съзнанието за изключителната си сила да прогонват земните мъки и да умножават най-чистите радости на тази земя! – – –"

Намирам коментарът ти за точен. Не случайно светият брак между мъжа и жената е едно от седемте тайнства в православната християнска религия. И не случайно семейството (с основа светия брак) е установено и утвърдено в миналото като основна градивна единица на обществото.
В подкрепа на казаното от теб, в аванс давам тук цитати от края на книгата:

"Ала земното човечество не е разбрало още, че цялото му спасение би могло да дойде от брака..."
"Щом човечеството е принудено да се бори с немалко злини, – а кой би се наел да отрича това? – корените на тези злини трябва да се търсят там, където не се осъзнава възвишената святост на брака, – или където се позволява тя да бъде похотливо поругавана с думи, образи и дела, – и то често пъти не без одобрението на хора, които пазят неопетнена светостта на своя собствен брак! – – –"
"Единствено поколение, разбиращо светостта на брака и изпълнено с дълбоко благоговение пред най-възвишената мистерия на човека, ще може да постигне онова бъдеще на човечеството, което – открай време лелеяно от най-добрите синове и дъщери на всички народи – е наистина постижимо, – но само при условие че хората сами си го – – създадат! – – –"
"За жалост ние сме все още твърде далеч от това ново време, когато всеки човек ще осъзнае високото и свято достойнство на своята човешка същност! –
Но това време все пак ще дойде, – стига всеки човек, домогнал се до тези истини, да осъзнае, че е длъжен да вложи всичките си сили, за да ускори колкото може повече момента на настъпването му!
Нека никой не си мисли, че твърде малко зависи от неговите сили!
Тук всеки се превръща в усилвател на една присъствуваща вече в този свят воля, която – обединена с неговата – ще си проправи път до волята на всички останали! – – –"

За утвърждаващият цитат и за всички безценно мъдри, подкрепящи и вдъхновяващи осъзнаването на Вечните Истини публикации!
Нека Бог да е винаги с теб и да те подкрепя в благородните ти начинания!