Косите й са нежен водопад,
целуват леко бялата й шия,
по раменете се полюшват в такт,
нашепват любовта й да открия.

Очите й са бистри езера,
изпълнени с копнежи и надежда,
стаена в тях е моята съдба,
потъвам там, когато ме поглежда.

Гласът й ме изпълва с доброта,
навява нежни спомени в тъгата,
поръсва като утринна роса,
на чувствата повехнали листата.

Наричат я със много имена
и всичките са огнени и страстни,
жената се римува с любовта,
под всичките си образи прекрасни.

В ръцете й е моята душа,
под пръстите изваяни се лее,
полита като мъничка звезда,
изгарящо в нощта за нея грее.