Дъждовни капки тихо ромолят,
картини по стъклото ми рисуват,
вълшебни форми тихичко редят,
прегърнати унесено танцуват.

Картините тъй бързо се менят,
преливат се в пейзажа неусетно,
хармония из хаоса творят,
напомнят ми за всичко мимолетно.

Животът ни е капка на стъкло,
търкулва се и следва своя път,
попива към добро или към зло,
във търсене на своя райски кът.

Преливаме един във друг в дъжда,
размиваме се, търсим се отново,
мечтаем да открием любовта,
да слушаме вълшебното й слово.

Унесени в безкрайна суета,
пропускаме все вярната посока,
не капката е важна за света,
картината е смисъл на живота.