Захвърлена кутия на тавана,
потънала във прах и самота,
ревниво пази тайната голяма,
за ролята ни жалка на света.

Капак и дъно, четири стени,
животът ни минава между тях,
потънали в безсмислени мечти,
ограждаме душата си във страх.

Закърмени от рано със лъжа,
дамгосани по вяра или цвят,
формирани от скритата ръка,
на своята безкрайна суета.

Затваряме телата си в затвор,
ограждаме сърца с бодлива тел,
към себе си отправили сме взор,
прекарвайки живота си без цел.

Затворили очите за света,
потънали в духовна нищета,
посоката за всеки е една,
в кутията е нашата съдба.