Годините отлитат неусетно,
часовникът секундите брои,
животът ни пробляснал мимолетно,
към залеза забързано върви.

Мечтите ни загърбени отдавна,
отправят стон към нашите сърца,
вървейки по пътеката неравна,
открихме ли най-сетне любовта?

Постигнахме ли целите заветни,
света направихме ли по-красив,
открихме ли богатствата несметни,
почувствахме ли що е да си жив?

Накарахме ли друг да се усмихне,
заситихме ли в нужда нечий глад,
успя ли завистта ни да утихне,
харесахме ли своя аромат?

Въпросите се сипят и угасват,
заспала е дълбоко съвестта,
душите ни отдавна се прехласват,
по сладките целувки на греха.