Предмет ли си, или животно,
сърна подплашена до смърт,
съдбата си очакваш кротко,
забравил своя собствен дълг.

На разума длъжник остана,
помръкна в глупост и лъжа,
дълбоко в сенките застана
и скри във пясъка глава.

Попадна в приказка зловеща,
почувства се като нудист,
избягваш плахо всяка среща,
постави си смокинов лист.

Напъха се в ковчега сам,
смъртта очакваш търпеливо,
подсмърчаш тихо глух и ням,
страхуваш се от всичко живо.

Разми се във калта отново,
търкаляш се из пепелта,
мълвиш си Божието слово,
очаквайки куршум в гърба.

Куршумът вече е на път,
излита тихо през игла,
към кланицата ни зоват,
да срещнем своята съдба.