Постинг
28.11.2020 13:16 -
Луна
Автор: tonkata73
Категория: Поезия
Прочетен: 298 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.01.2023 12:43
Прочетен: 298 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 01.01.2023 12:43
Облива нощем в мека светлина,
на сенките изгубени телата,
събрала е у себе си в нощта,
на влюбените погледи сърцата.
Далечна като приказна страна,
с вълшебна пелерина ме обгръща,
мечтите ми дарява със крила,
към детството отминало ме връща.
Разказва ми истории безчет,
за нови и несбъднати мечти,
предава от дедите ни завет,
че щастие се ражда от сълзи.
Отново я погледнах със копнеж,
потърсих между лунните лъчи,
очакваната дълго време вест,
изпратена от твоите очи.
Докоснах я със поглед замечтан,
поникна лунно цвете във нощта,
дарявам го на своя нежен блян,
поливам го с надежда и тъга.
на сенките изгубени телата,
събрала е у себе си в нощта,
на влюбените погледи сърцата.
Далечна като приказна страна,
с вълшебна пелерина ме обгръща,
мечтите ми дарява със крила,
към детството отминало ме връща.
Разказва ми истории безчет,
за нови и несбъднати мечти,
предава от дедите ни завет,
че щастие се ражда от сълзи.
Отново я погледнах със копнеж,
потърсих между лунните лъчи,
очакваната дълго време вест,
изпратена от твоите очи.
Докоснах я със поглед замечтан,
поникна лунно цвете във нощта,
дарявам го на своя нежен блян,
поливам го с надежда и тъга.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.