В отминали отдавна времена,
живеел дракон мъдър и злочест,
от огъня родил се на света,
изгарял всичко в своя дъх горещ.

Самотен бродил дълго и навред,
отбягван от животните безброй,
прелитал над пустини или лед,
усещал празнота в живота свой.

Душица сродна търсел по света,
последен оцелял от своя род,
дъхът му порел с пламъци нощта,
мечтаел да започне нов живот.

Към пламъците в гъстата тъма,
понесла се красива пеперуда,
запърхала със шарени крила,
към огъня летейки във полуда.

Привлечена от образа зловещ,
проблясна ярко и се строполи,
потръпна като пламъка на свещ,
угаснаха невинните очи.

Закапа дъжд от тъмното небе,
омеси пеперудата с калта,
от малкото й нежно сърчице,
поникнаха наоколо цветя.

Годините отлитат като сън,
а драконът е вече остарял,
полегнал до един самотен пън,
полянката насреща си видял.

Търкулнала се мъничка сълза,
от тъжните орисани очи,
погледнал пак красивите цветя,
щастлив издъхнал в ранните зори.

От неговата мъничка сълза,
поръсила цветята със роса,
попила леко в твърдата земя,
поникнала след време любовта.

Превърнала се в пролетен ветрец,
разнасящ семенцата по света,
от малко пеперудено цветче,
поливано от дракон със сълза.