Усмихва се дъждовното небе,
а вятъра напевно ми шепти,
когато видя твоето лице,
погледнат ли ме твоите очи.

Снежинките превръщат се в цветя
и в полъх летен сутрешния мраз,
докосне ли ме твоята ръка,
дочуя ли вълшебния ти глас.

На птичките затихва песента,
смолата по дърветата блести,
погали ли ме твоята коса,
смехът ти щом наоколо звучи.

Унесено танцуват валс листа,
обагрени от слънчеви лъчи,
когато пак усмивка засия,
на сладките ти устни от зори.

От стъпките ти блика светлина,
събира се в поточе топлина,
отмива нежно болка и тъга,
в сърцето ми полива любовта.