По тялото й белези безброй,
косата й проскубана се вее,
избрала е сама живота свой
и рима тъжна тихичко си пее.

Прегърбена от тежката съдба,
дамгосана, самотна, огорчена,
обрулена от вятъра жена,
отритната, ругана, уморена.

Заплювана от хорските уста,
замеряна със камъни навред,
надигнала е гордо тя глава,
по пътя крачи бавно и напред.

Докоснеш ли я виждаш светлина,
разтапяш се във нейните сълзи,
полита волно твоята душа,
достига непознати висини.

Понякога минава покрай теб,
усмихнато ръка й протегни,
в сърцето ще стопи парченце лед,
а грешките предишни ще прости.

Чудесно е- много правдиво,актуално и съпричастно ...