Постинг
24.12.2020 11:25 -
Пеперуда
Покрита с пъстри точици навред,
летеше волно синя пеперуда,
поръсена с искрящо бял прашец,
играеше си денем до полуда.
Почиваше на камък черно-сив,
щом слънцето залезеше в нощта,
сънуваше пореден ден игрив,
с тревички нежни, вятър и цветя.
Над камъка разперила крила,
приспивна песен тихо му шепти,
в гранита черен сгушила глава,
милувка топла нежно му дари.
Самотен къс от близката скала,
търкулнал се надолу във прахта,
докосван всяка нощ от красота,
превърна се във дом на любовта.
Наметна пелена от нежен мъх,
изкъпа се в живителна роса,
пропука се поемайки си дъх,
разкривайки й своята душа.
Очакваше любимата с копнеж,
обгръщаше я нежно в тишина,
в уютен дом за образа и свеж,
превръщаше се в нощната тъма.
Отново се завърна у дома,
отпусна уморените крила,
и сгушена гальовно във мъха,
почина пеперудата в съня.
От малкото й цветно сърчице,
поникна чудно цвете сутринта,
обагрено в красиви цветове,
блестящо като мъничка звезда.
Заспива зиме камъка сломен,
любимата оплаквайки с тъга,
събужда се напролет прероден,
в поляна от ухаещи цветя.
Наоколо танцуват пеперуди,
окъпани в нюанси от дъга,
искрящи като сини изумруди,
отронват пак от камъка сълза.
летеше волно синя пеперуда,
поръсена с искрящо бял прашец,
играеше си денем до полуда.
Почиваше на камък черно-сив,
щом слънцето залезеше в нощта,
сънуваше пореден ден игрив,
с тревички нежни, вятър и цветя.
Над камъка разперила крила,
приспивна песен тихо му шепти,
в гранита черен сгушила глава,
милувка топла нежно му дари.
Самотен къс от близката скала,
търкулнал се надолу във прахта,
докосван всяка нощ от красота,
превърна се във дом на любовта.
Наметна пелена от нежен мъх,
изкъпа се в живителна роса,
пропука се поемайки си дъх,
разкривайки й своята душа.
Очакваше любимата с копнеж,
обгръщаше я нежно в тишина,
в уютен дом за образа и свеж,
превръщаше се в нощната тъма.
Отново се завърна у дома,
отпусна уморените крила,
и сгушена гальовно във мъха,
почина пеперудата в съня.
От малкото й цветно сърчице,
поникна чудно цвете сутринта,
обагрено в красиви цветове,
блестящо като мъничка звезда.
Заспива зиме камъка сломен,
любимата оплаквайки с тъга,
събужда се напролет прероден,
в поляна от ухаещи цветя.
Наоколо танцуват пеперуди,
окъпани в нюанси от дъга,
искрящи като сини изумруди,
отронват пак от камъка сълза.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.