Усмихната чаровно във нощта,
измъчвана от демони безброй,
преглътнала тъгата и гнева,
привикнала с обиди, студ и бой.

От тъжните омайващи очи,
понякога отронва се сълза,
сърцето й прекършено боли,
оправя за пореден път грима.

Застанала край ъгъл в самота,
на път към непознатия адрес,
прислужница покорна у дома,
каквато роля ти й избереш.

Дамгосана отрепка за света,
играчка в запотените ръце,
таз роля тя играе до смъртта,
попаднала в капан със зверове.

От пориви първични изкушен,
понякога се чувствам като звяр,
в краката й се свличам покосен,
замислен кой от нас е долна твар.