Политат словата омайни,
родени от нежно сърце,
отварят вратички потайни,
към дракони, мъдри царе.

Надниквам през тях към душата,
рисувам те с цвят и слова,
в съня си преброждам земята,
към твоята чудна страна.

Разпали у мене искрата,
политам със мощни криле,
с дъх огнен разкъсвам тъмата,
вълшебен глас там ме зове.

Летя над океана безбрежен,
изплъзва се тихо нощта,
размахвам със поглед премрежен,
огромните тежки крила.

Докосва ме вече водата,
потъвам надолу с тъга,
но сладка за мен е съдбата,
русалка си ти във съня.