В прегръдката на вятъра танцуваш,
полюшваш се ритмично във нощта,
мечтание из въздуха рисуваш,
омайваш нежно моята душа.

Уханието леко ме облива,
обгръща ме с приятна топлина,
сърцето ми пред тебе се разкрива,
без думи, само с поглед в тишина.

Потапям се отново във мечтите,
поглеждам пак във твоите очи,
копнея да открия там следите,
от пламъка ти, който в мен гори.

Затварям си очите във забрава,
но образа ти следва ме навред,
а тръпката в сърцето ми остава,
жадува то да бъде само с теб.

И вятърът разнася аромата,
а малкото ти крехко стъбълце,
унесено танцува със листата,
на сцената във моето сърце.