Докосва ме сутрин зората,
поглеждаш ме с нежни очи,
даряват с милувка позната,
лицето ми твойте коси.

Усещам ухание леко,
останало тук от нощта,
уютно, удобно и меко,
леглото е с теб във съня.

Откършена с болка тъгата,
превзема отново деня,
навъсена пак самотата,
ме връща с плесница в света.

Отново отлиташ далече,
по-леко от птиче перо,
сърцето ми волно обрече,
по теб да тъгува само.

Щом нощем затворя очите,
изплуваш до мен във съня,
отново съм в плен на мечтите,
целувам пак твойта ръка.