Постинг
12.03.2021 06:44 -
Надежда
Когато дъжда се излива
и мокри до кости плътта,
когато мъглата размива
и скрива от тебе света.
Когато вървиш напосоки
и търсиш в тъмата пътека,
в мочурища газиш дълбоки,
проклинаш съдбата си клета.
Когато сълзите пресъхнат,
косите белеят във мрака,
щом демони черни възкръснат
и чакаш с тревога съдбата.
Когато потъваш в блатата
и въздуха лепне по теб,
когато душата се мята,
посипвана с огън и лед.
Тогава готов си за нея,
повикай я тихо в нощта,
на бедните духом е фея,
в бедата им дава крила.
и мокри до кости плътта,
когато мъглата размива
и скрива от тебе света.
Когато вървиш напосоки
и търсиш в тъмата пътека,
в мочурища газиш дълбоки,
проклинаш съдбата си клета.
Когато сълзите пресъхнат,
косите белеят във мрака,
щом демони черни възкръснат
и чакаш с тревога съдбата.
Когато потъваш в блатата
и въздуха лепне по теб,
когато душата се мята,
посипвана с огън и лед.
Тогава готов си за нея,
повикай я тихо в нощта,
на бедните духом е фея,
в бедата им дава крила.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.