Как хубаво звучи когато го шептя,
облива с топлина сърцето и душата,
пренася ме за миг отново в младостта,
събужда пак у мен надеждата позната.

Зове ме без умора към тебе във съня,
звъни като камбанка в ръката на дете,
обрича ме да следвам отново любовта,
по стъпките изящни от твоите нозе.

Разпръсква като огън тъмата и студа,
отвява с нежен дъх тъгата пак от мен,
опива ме със свежо ухание в нощта,
усмивка ми дарява когато съм сломен.

Гори със сладка жар когато го изричам,
прегръща ме с ръцете ти във моите мечти,
изпълнен със копнеж във тебе аз се вричам,
щом името ти нежно в главата ми звучи.

Шептя го от зори с протегната ръка,
за мигове щастливи, от тебе все дарени,
повтарям всяка вечер до късно през нощта,
чаровно и прекрасно, все името ти ....