Ухание разстилащо се леко,
отмива сивотата на деня,
отнася ме в просторите далеко,
докосва ме със твоята ръка.

Очите ти рисуват свят омаен,
изпълнен със живот и светлина,
чертаят към душата път потаен,
даряват на сърцето топлина.

Ръцете твои ваят с всеки жест,
картина на един прекрасен блян,
изпълват ме с надежда и копнеж,
пренасят в свят жадуван и мечтан.

Звучи у мен мелодията нежна,
втъкана във вълшебния ти глас,
прехвърля ме над ширналата бездна,
разделяща сърцата в труден час.

Видение родено от зората,
оставило в живота ми следа,
явява се и чезне пак в мъглата,
отронва нежно мъничка сълза.