Поспри за момент в тишината,
затрупана в дневния хаос,
послушай как никне тревата,
как стене дървото от старост.

С очи докосни синевата,
седни върху облаче бяло,
последвай цвета на дъгата,
гмурни се във нея изцяло.

Окъпана в шарени краски,
изплувай отново в зората,
дарявай моменти прекрасни,
на своите близки в сърцата.

Поспри за момент в самотата,
усещаш ли тихата сила,
способна да вдигне земята,
как вътре от тебе извира?

Поспри за минутка в тъгата,
чуй нейните мъдри слова,
усмивка дари й в отплата,
за всяка пролята сълза.