Постинг
03.08.2021 08:52 -
Мъгла
Автор: tonkata73
Категория: Поезия
Прочетен: 288 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.01.2023 20:43
Прочетен: 288 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 21.01.2023 20:43
Спусни се сутрин рано в моя ден,
покрий света ми с бяла пелена,
залъгвай ме, че още е до мен,
че кротко спи в ръцете ми сега.
Не пускай вече слънчеви лъчи,
да влизат в опустелия ми дом,
устата ми с резета залости,
не давай да излиза вече стон.
И нека в мене въздуха тежи,
да лепне като глина под дъжда,
с последен дъх откъснат призори,
дари покой на моята душа.
А после разтопи ме в мараня,
попивай ме у себе си докрай,
вземи ме, не оставяй ни следа,
и спомена за мене закопай.
Пръсни ме като утринна роса,
по всеки клон, листенце, или цвят,
разкрий ми красотата на смъртта,
в сърцето на един безсмислен свят.
покрий света ми с бяла пелена,
залъгвай ме, че още е до мен,
че кротко спи в ръцете ми сега.
Не пускай вече слънчеви лъчи,
да влизат в опустелия ми дом,
устата ми с резета залости,
не давай да излиза вече стон.
И нека в мене въздуха тежи,
да лепне като глина под дъжда,
с последен дъх откъснат призори,
дари покой на моята душа.
А после разтопи ме в мараня,
попивай ме у себе си докрай,
вземи ме, не оставяй ни следа,
и спомена за мене закопай.
Пръсни ме като утринна роса,
по всеки клон, листенце, или цвят,
разкрий ми красотата на смъртта,
в сърцето на един безсмислен свят.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.