Постинг
04.08.2021 21:47 -
Конник
Самотен конник язди напосоки,
снове из ветровете и дъжда,
минава през поля, реки дълбоки,
към теб пътува денем и в нощта.
Теб търси от години по земята,
изгубена за хората навред,
обречена да скита в самотата,
бездомна сред сърца сковани в лед.
Погребана в дълбокото надежда,
балсам от звуци нежни за душата,
докосне ли те, слепият проглежда,
а глухият напуска тишината.
Самотен конник с белег на лицето,
засилен във галоп от гняв гори,
издигнал острието към небето,
замахнал с меча теб да покоси.
Не се показвай крехка моя Вяра,
в сърцето ми помръкнало лежи,
удавен във човешката поквара,
към тебе моят разум с меч лети.
снове из ветровете и дъжда,
минава през поля, реки дълбоки,
към теб пътува денем и в нощта.
Теб търси от години по земята,
изгубена за хората навред,
обречена да скита в самотата,
бездомна сред сърца сковани в лед.
Погребана в дълбокото надежда,
балсам от звуци нежни за душата,
докосне ли те, слепият проглежда,
а глухият напуска тишината.
Самотен конник с белег на лицето,
засилен във галоп от гняв гори,
издигнал острието към небето,
замахнал с меча теб да покоси.
Не се показвай крехка моя Вяра,
в сърцето ми помръкнало лежи,
удавен във човешката поквара,
към тебе моят разум с меч лети.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.