Притихнал лъч изпратен от луната,
погали нежно твоите коси,
докосва със милувката позната,
лицето ти и спящите очи.

Присяда после тихо в тъмнината,
окъпан пак от лекия ти дъх,
попива в светлината на зората,
превръща се в безмълвен кратък лъх.

Прелита над леглото и танцува,
разтапя се във въздуха край теб,
на изгрева безсилно се бунтува,
изчезва със последен пирует.

Със залеза отново се преражда,
лети към теб във лунна светлина,
леглото ти със спомени огражда,
да носят мир и радост във съня.

Луната ни далечна е събрала,
копнежите на хиляди сърца,
там някъде, потънало в забрава,
едно от тях за теб тупти сега.