Червено вино, залък селски хляб,
скилидка чесън, орехи, маслини,
салатка свежа, стръкче аромат,
и ти до мен, след толкова години.

На масата отсреща пак стоиш,
поглеждаш ме чаровно, уморено,
слова гальовни тихичко мълвиш,
затопляш пак сърцето ми студено.

Дали сме сън, потънал във забрава,
от мен, от теб, от двамата, не знам,
по глътка пия сладката отвара,
душата си готов съм да продам.

За кратък миг, единствен и повратен,
сърцето спира мъртво, и се ражда,
от този свят студен и непонятен,
стена от обич тихо ни огражда.

И този свят, тъй малък и красив,
не искам да напускам до безкрая,
дали защото с тебе съм щастлив,
или от обич, може би, не зная.