Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

1. През погледа на клиента:

Розов храст, аромат и сергия,
плажни стоки, ветрец, сладък звън,
нежни устни, копнеж да открия
твойто име, макар и насън.

Думи кротки, пленителни, влажни,
как проникват дълбоко и леко,
меден глас, грациозни и плавни
две ръце водят в ритъм сърцето.

Как ме мамят чертите красиви,
и словата, заучени гладко,
как разпалваш фантазии диви,
със гласчето си мило и сладко.

Слънчев лъч върху твоите устни,
ме пробожда със тръпка позната,
любопитството колко са вкусни
пак обзема със порив душата.

Оглупял и безмълвен си тръгвам,
стискам шарен чадър и хавлия,
непотребни, не се и залъгвам,
пак ще дойда на твойта сергия.

                      ***

2. През погледа на продавачката:

Розов храст, аромат и сергия,
плажни стоки, кошмарен е сън,
как мечтая да мога с магия,
да политна в простора навън.

С думи сладки, очите ми влажни,
убеждавам безгрижно и леко,
жест чаровен, движения плавни,
на клиента пак тупа сърцето.

Как омайват се лесно мъжете,
от лицето, косите, гласа,
малко чар, и усмивката лете,
и в капана ги ловко държа.

Как омразно е тук да ме гледат,
похотливо и мазно, безсрамно,
с поглед бюста и ханша все мерят,
и накрая си тръгват безславно.

Все купува чадър и хавлия,
сякаш някога ходи на плажа,
мен не може залъгва горкия,
пак ще купи каквото му кажа.

че не си толкова далече от поетичния майтап... И приеми насърчението ми към него. Знам че ще го превърнеш в авторска шеговито-поетична деликатност... Успехи.

Тук заслугата е на съпругата ми. Тя ме насочи към въпросната сладкодумна девойка. И чадъра си е при мен :)
Поздрави!