Като тиха светкавица в мрака,
заслепи ме, остана в сърцето,
там при залеза, в нежна позлата,
появи се, изчезна безследно.

Тук останах да чакам с години,
вкаменен на върха на чукара,
от очите ти дивно красиви,
укротили в душата ми звяра.

Всяка пролет сълзите потичат,
водопад от мечтите ми сладки,
а очите с копнеж разсъбличат,
с нежен лъх раменете ти гладки.

Ти се къпеш в потока от жажда,
ненаситна за теб все остава,
всяка гънка и форма поражда,
извор нов от мечтата ми стара.

Водопад от слова и въздишки,
ще те чака тук вярно, с надежда,
като дъжд от искри и звездички,
твоят образ сърцето подвежда.