Търпение... Нима си добродетел,
оръжие защитно от греха,
заблуда нежна за духа обречен,
умение да чакаш... Любовта?

С надеждата за време по-удобно,
потънал пак във светските дела,
пропускаш шанс, решение съдбовно,
причина и последствие, следа.

Какво си ти, търпение лениво,
застинал миг, угаснала искра,
край теб сърцето тупа тъй игриво,
побутва те да бързаш, без слова.

Защо не слушаш, спиш ли в тишината,
препъваш ме, не даваш да сгреша,
роднини сте с лъжата, самотата,
със скуката, с поредната сълза.

Отивай си търпение, изчезвай,
почивай нейде другаде, в прахта,
не ме търси, не гледай ме, не следвай
пак стъпките ми, искам свобода.

Ще бъда жив, във полет мимолетен,
далеч от скука, болка, рутина,
от този миг, високо и далече,
сърцето си ще следвам, до смъртта.

Навярно, всичко има свое време
и свое място, някъде в света.
Не бъркай страх и леност със търпение,
защото ще пропуснеш любовта :)

Търпението дири място свое,
в живота ми, пропит от суета,
жената, във сърцето клето мое,
единствена за мен любов, е тя.