Понякога успявам да накарам,
усмивката ти нежна да изгрее,
с унесен поглед тихо съзерцавам,
лицето ти, сърцето ми копнее

по теб, по всеки жест и всяка дума,
по всеки цвят и чуден аромат,
и бие с трепет, бързо, до полуда,
пренася ме в красив и пъстър свят,

където хващам твоята ръка,
а ти ме гледаш, мила и чаровна,
без свян и горест, сладка тишина
обгръща ни, и с поглед пак те моля,

бъди до мен, прегръщай ме, очаквай
милувките ми, тихата въздишка,
докосваш ме, тъй нежно и приятно,
и този миг е приказка, магия,

която спира времето и чака,
да се наситя, жаден все за още,
не си отивай, всяка твоя ласка,
превръща в блян вълшебните ми нощи.

Среднощен зов и нежен аромат
на люляци, жасмин и теменуги...
Прекрасен и изпълнен с обич свят,
до утрото, дошло да те събуди.

И буден пак сънувам, щом от нея
усмивка съм получил през деня,
подсвирквам си доволен и си пея,
в очакване на гостенка в съня.