Чакам те още, безмълвно, с търпение, тихо,
всеки нов дъх ме изгаря отвътре, боли,
в мислите търся те, викам те, толкова близо
беше до мен, тъй красива, с искрящи очи.

Чакам те в мрака, и леко сълзите ми парят,
топлят лицето ми, сякаш ме милваш с ръка,
тук си до мен, пръстите нежно ме галят,
чувствам те близка, грейва пак мойта душа.

Няма те тук, поне тялом, далечна, желана,
всяка въздишка, изпратена с трепет в нощта,
търси те, носи се с вятъра, сладка измама,
може би някога, може би свойта ръка

пак ще протегнеш към мен, и с желание, ласкава,
без да задаваш въпроси, без болка и страх,
тихо ще дойдеш сама, а косата ти бляскава,
нежно ще гали лицето ми с пареща страст.

Старата песен в главата ми тъжно звучи,
чувам гласа ти, омайва, отеква в душата,
нежна мелодия, пълна с копнеж и сълзи,
боцка сърцето, носи ти вест в тишината.

Има я, няма я - вик, мимолетно дихание,
нежна илюзия, слязла по облак в нощта,
лунна измислица, жрица на нямо страдание,
светла магьосница, скрита в далечна мечта...

Тихо дихание, облак от пух пъстроцветен,
леко обгръща и скрива ни бяла мъгла,
рошав перчем и хлапак, непълнолетен,
мило момиче, поднесло ми в дар любовта.

никак не би било хубаво да се умира от... лю/ли/бов... В очакване на катарзис /твой/ съм. Ама надали... май!... Отбих се, привет.

Няма катарзис, само лю/ли/бов (хубав израз) се върти наоколо :) И за утре се очертава така. Добре дошъл си винаги ;)
Поздрави!