С очи те търся още отдалеч,
заета си отново, с гръб към мен,
до теб заставам тихо, пак обзет
от мисли сладки, нежно покорен.

Облякла грейка, седнала на стола,
както врабче се гуши в своя пух,
лекичко потрепваш, аз се боря
с чувствата си тленни, ням и глух.

Вдишвам те, букет от аромати
леко ме обгръща и омайва,
с танц унесен мислите крилати
в теб се вричат, тихичко, потайно.

Колко е приятно да си близо,
сякаш се усмихва в мен сърцето,
бие бързо, пламенно, и живо,
миг прекрасен, истинско вълшебство.

Само да стоя и да те гледам,
стига ми, и чувствам се богат,
щом те има в дните ми, аз грейвам,
сякаш ме приемаш в своя свят.