Леко се спуска нощта, отрицание ласкаво,
всичко що свети изчезва, потъва в тих сън,
само едничка звезда от небето, пробляснала,
нежно намига отгоре, разнася се звън.

Целият свят е заспал, мърка котенце пъстро,
там на прозореца легнало, пухкава топка,
литват отново разсеяни мисли, все дръзки,
гонят се в мрака, бълбукат, потъваща лодка

в езеро гладко накланя се, тръгва надолу,
в нея лежи пролетта, като цветен букет,
там под водата, достигнала дъното голо,
пръска из мрака цветя и листенца навред.

В танци лудешки въртят се залутани риби,
рак се почесва и щипки протяга напред,
пъхат се в лодката ято блестящи скариди,
крият се в джунглата цветна крачета безчет.

Иде и тя, тъй прекрасна, в каляска от миди,
нежна русалка, красива, чаровна, добра,
езеро тайно, покрито със спомени мили,
в него почива, укрепва, расте любовта.

В тихата нощ, езерото примамва с покоя си,
свети луна над водите от старо сребро,
плува русалка - магьосница нежна и моли се
в целия свят да цари красота и добро.

Ала не може доброто да бъде без зло,
ни красотата, без свойта невзрачна сестра,
Кракен зловещ се спотайва, държи под око
тази русалка, превърнала в цвят любовта.

Черно протяга пипало, докосва я вече,
допир безмълвен, тихо проблясва искра,
Кракенът грозен изчезва за миг, надалече,
принц с остра сабя нежно целува ръка.