Вятър вее в клоните високо,
гордо е издигнала снага,
всичко вижда горе, нашироко,
роден дом за горските чеда.

Цял мравуняк в корените шета,
бързат по браздите на кората,
мравки, буболечки и цветчета,
пъстър свят, уютен дом в гората.

Денем гледа клоните зелени,
хълмове далечни, необятни,
нощем слуша вятъра и стене,
пука се кората й приятно.

И расте, висока и красива,
приютила птичите гнезда,
скрило се веднъж мишленце сиво,
гонено от совата в нощта.

В гънките дълбоки на кората,
дупчица открило към хралупа,
свило се на топло, тихо чака,
сърчицето малко бързо тупа.

А тополата гальовно му нашепва,
спи мъниче диво, и почивай,
на гората майка чедо клето,
като мен си, братче мое мило.

Скромен и уютен дом,
приютил гадинки диви -
и за птици е подслон,
и за мишенцата сиви.

Само лакома мецана,
се облизва в храсталака,
ала гладна пак остана,
кошер нависоко зяпа.