Малка точка се носи в небето,
горд орел из простора лети,
господар неподвластен, лицето
на свободния дух и мечти.

Джунгла гъста, нюанси зелени,
рев се чува далеч и утихва,
трепнат плахо сърца уморени,
слънчев лъч се промъква с усмивка.

Дълбини и безбрежно море,
перка пори вълните, не спира,
зъби остри потракват, злодей,
рибки малки в корала се крият.

Тихо рие земята с крака,
в тъмнината на топло къртица,
дупка нова изниква в нощта,
души гладната жълта лисица.

Необятен и леден простор,
бяла мечка, пингвини, тюлени,
дом от лед под земята с отвор,
хора вътре на топло, засмени.

Пъстър свят, необятен, мечтан,
тук сред нас си стои и очаква,
да го тачим, да бъде желан,
дар без корист, несметно богатство.