Постинг
19.10.2021 05:22 -
Вкус
Няма спомени вече, дълбоко в забрава потънали,
всеки миг е единствен, живее за кратко, искри,
няма нови мечти, нито крехки желания сбъднати,
тъмна нощ е, безмълвна, приятно и тихо ръми.
Мокри бавно лицето ми, стичат се леко и капят,
дъжд и мисли потайни, бързащи вечно към теб,
мили образи плавно танцуват, унесено крача,
бавен поход напред из тъмата, замислен и блед.
А стрелките отмерват без жалост секундите тежки,
сякаш пъзел нареждат, листенца от пръснат букет,
и не спират, разпенили в бяло вълните горещи,
носят вест от зората, изгряваща нежно отпред.
Чакам слънцето ярко, красивата жертвена клада,
що дарява с лъчите си обич и ласки безчет,
нека никне в душата ми стрък от надеждата млада,
нека капят на воля сълзите щастливи навред.
Всяка сутрин очаквам те тихо, сърцето потрепва,
пак ще зърна очите ти нежни, изпълнени с пламък,
ще докосна ръката ти, влюбено пак ще прошепна
твойто име, усещайки вкус неподправен и сладък.
всеки миг е единствен, живее за кратко, искри,
няма нови мечти, нито крехки желания сбъднати,
тъмна нощ е, безмълвна, приятно и тихо ръми.
Мокри бавно лицето ми, стичат се леко и капят,
дъжд и мисли потайни, бързащи вечно към теб,
мили образи плавно танцуват, унесено крача,
бавен поход напред из тъмата, замислен и блед.
А стрелките отмерват без жалост секундите тежки,
сякаш пъзел нареждат, листенца от пръснат букет,
и не спират, разпенили в бяло вълните горещи,
носят вест от зората, изгряваща нежно отпред.
Чакам слънцето ярко, красивата жертвена клада,
що дарява с лъчите си обич и ласки безчет,
нека никне в душата ми стрък от надеждата млада,
нека капят на воля сълзите щастливи навред.
Всяка сутрин очаквам те тихо, сърцето потрепва,
пак ще зърна очите ти нежни, изпълнени с пламък,
ще докосна ръката ти, влюбено пак ще прошепна
твойто име, усещайки вкус неподправен и сладък.
Всеки миг е следа, в паметта е останал безмилостна
и понякога, в сенките тихи на нежния здрач,
в нас пробужда надеждата топла и дяволски истинно
ни напомня, че нямаме време за губене в плач...
цитирайи понякога, в сенките тихи на нежния здрач,
в нас пробужда надеждата топла и дяволски истинно
ни напомня, че нямаме време за губене в плач...
И по пътища тайни сърцето ни сляпо се води,
щом усетило ритъма сходен, затупка в нощта,
няма сила, която копнежите в нас да пребори,
неусетно поглъща ни цели в захлас любовта.
цитирайщом усетило ритъма сходен, затупка в нощта,
няма сила, която копнежите в нас да пребори,
неусетно поглъща ни цели в захлас любовта.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.