Само с теб, само тук и сега,
всичко друго безплътно е, сиво,
щом усещам дъха ти, пламтя,
нежно цвете, до болка красиво.

Миг щастлив, лунен лъч, чуден звън,
всеки твой жест и дума омайват,
влизаш пак в моя ден, в моя сън,
палав трепет у мен се спотайва.

Няма брод, няма път, ни пролука,
към сърцето ти, болката пари,
а тъгата безмълвно пропуква,
пак кората на раните стари.

Колко радост, безбрежна и свята,
се разстила навред и немее,
с поглед нежен разнасяш мъглата,
пойна птичка в душата ми пее.

Твоят смях ме поглъща и топли,
всяка фибра и късче от мен,
безутешно трепти и се моли,
да не свършва прекрасния ден.

Няма дни, надарени с безкрайност,
но остава след всяка любов,
като пареща, огнена тайна
към небето първичния зов.

Чуден зов, носещ само наслада,
всеки миг се проточва в година,
а сърцето не търси пощада,
в плен на нежна и сладка магия.