Някъде далеч в една мечта,
сгушена под горската къпина,
кротко си почива любовта,
на килим зелен от детелини.

Всеки ден безкраен небосклон,
нас зове, привлича и омайва,
сладък звън, напевен камертон
топло гали, тихо се спотайва

в свят измислен влюбено сърце,
биещо забързано в тъмата,
нежен образ, твоето лице,
по-красиво сутрин от дъгата.

Тишина, океан от пух и цвят,
дом уютен, пристан за душата,
блян далечен в този скучен свят,
порив сладък, търсещ теб - жената.

От мъглата щрихи, силует,
смях и звън, жадувана магия,
дар безценен, пак очаквам клет,
твоята усмивка да открия.

Тя ще усмихне, не плачи,
ще те сгуши в своята магия.
Даже упорито да мълчи,
топлина за теб в сърцето крие.

А усмивката й тихичко ще гали,
моята душа в студена зима,
за отминал ден сърцето жали,
утре пак ще тупа за двамина :)