Шапка стара, цилиндър прошарен,
продавач на цветя и съдби,
бистър поглед и чар неподправен,
топъл глас, тъй напевно звучи.

Всяко цвете дарява безплатно,
аромати танцуват в душата,
как унасят, приспиват приятно
мойта съвест, далечна позната.

Спи девойче досадно, бъбриво,
не успя ти у мен да съзрееш,
все дете си остана, кресливо,
непонятно в ухото ми пееш.

Спи дълбоко, вдъхни аромата,
забрави ме, почивай си в мир,
всеки ден ти дарявам цветята,
да не пречиш на блудния син.

Продавачо, бъди здрав и читав,
ти спаси ме от скучна съдба,
знам какво си под облика дрипав,
под цилиндъра криеш рога.