Постинг
01.11.2021 05:20 -
Единствена
Навярно любовта е просто изход,
от всички страхове и неудачи,
прегръщам я безмълвен, тя ме иска
за себе си, на рамото ми плаче.
Сълзите капят, бавно си попиват
в земята стара, грешна и страдална,
а чувствата се лутат и не спират,
припяват тъжно нота тиха, вярна.
И всичко е замръзнало в душата,
самотен стон отеква като ехо,
притискам пак ръката й позната,
в гърдите си, сърцето бие клето.
А думите напират и се блъскат,
превръщат се в красиви пеперуди,
политат покрай нас и се завръщат,
захласнати из танци диви, луди.
И искам пак до болка, до полуда,
да й нашепвам пламенни слова,
в живота ми, изпълнен със заблуда,
едничка светлина е любовта.
от всички страхове и неудачи,
прегръщам я безмълвен, тя ме иска
за себе си, на рамото ми плаче.
Сълзите капят, бавно си попиват
в земята стара, грешна и страдална,
а чувствата се лутат и не спират,
припяват тъжно нота тиха, вярна.
И всичко е замръзнало в душата,
самотен стон отеква като ехо,
притискам пак ръката й позната,
в гърдите си, сърцето бие клето.
А думите напират и се блъскат,
превръщат се в красиви пеперуди,
политат покрай нас и се завръщат,
захласнати из танци диви, луди.
И искам пак до болка, до полуда,
да й нашепвам пламенни слова,
в живота ми, изпълнен със заблуда,
едничка светлина е любовта.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.