Понякога обхваща ме за миг,
усещане, напомнящо раздяла,
и чувам шепот, непознат език,
напевен зов, утеха ми дарява.

Разкрива пред очите ми света,
мравуняк от забързани души,
насочвани от бледата ръка,
която бавно дните ни брои.

И всеки час отлита като птица,
помахва ми за сбогом и изчезва,
съдбата ни чертае нова скица,
там всичко пусто, сиво пак изглежда.

А искам цвят и радост да кръжи,
край мен и теб, навсякъде навън,
да слушам твоя глас, копнеж, мечти,
и твоя смях, омаен нежен звън.

За мен си ти примамлива загадка,
луна и слънце, жажда ден и нощ,
усмивката ти мила, нежна, сладка,
в сърцето ми разгаря пламък нов.