Сипе се сняг в равнината,
брули студеният вятър,
лед е сковал езерата,
литва сокол, тих и храбър.

В небето на воля кръжи,
от гледката долу немее,
сърцето му бързо тупти,
красив е, свободно се рее.

Тъй малък изглежда, далечен,
частица от снежна картина,
на волен живот все обречен,
самотен и горд в люта зима.

И може би малко завиждам,
на тази божествена сила,
пристъпвам напред и залитам,
унесен в мечтата красива.

Дали са крилата по-сладки,
от разум в окови заключен,
пълзящ все по улици градски,
в покорство от рано приучен.

Щастлив ми изглеждаш там горе,
и следваш посоката своя,
свободен и с дух непокорен,
самотник по собствена воля.

Той знае, не всеки ще може
след него да литне в простора,
избрал е сам пътя си сложен
с посока едничка - нагоре.

Посоката вярна намерил,
ще следва с любов и надежда,
крилата си мощни разперил,
лети към целта си далечна.