Сляпо следвам твоето дихание,
чувствам го по кожата си, топли,
болка сладка, утринно стенание,
леко се разнасят нежни вопли.

Пръстите преплетени се борят,
няма миг покой, без дъх оставам,
из косите твои нежно ровят,
устните ти меки ме влудяват.

Чувствам как сърцето ти препуска,
в ритъм влязло с моето танцува,
тихо върху мене се отпускаш,
а душата с пламък жив лудува.

Няма зов по-сладък от гласа ти,
шепнещ моето име до забрава,
поривите слепи и болнави
будят се, попарени от лава.

Всеки ден мълвя си твоето име,
всеки час се моля да останеш,
всеки миг копнеж по теб гори ме,
в твоя сън пак влизам непоканен.