Вятър завърта листата накапали,
танц непокорен се вие из здрача,
мислите лутат се сляпо в главата ми,
гарван изтръпнал провлачено грачи.

Рее се ниско над мен небосклонът,
бавно мъглата попива и пари,
тихо мърмори гласче недоволно,
бледа ръка по косата ме гали.

Тягостни образи търсят разплата,
всеки прережда другарите сиви,
тъпчат градината, мачкат цветята,
с трепет отгледани, нежни, красиви.

Тропат по портата с вехти юмруци,
с ноктите драскат безпомощни сенки,
свита надеждата вае скулптури,
жалки и смешни от моите грешки.

Само сърцето не спира да бие,
огън подхранва го, сладък, потаен,
моля безмълвно от мене да скрие,
днес любовта своя образ омаен.

Стара позната отново гостува,
черпи с отвара от горестни билки,
тихо подсмихва се, чака, хитрува,
вперила в мен пак очите змийски.