За миг се спират твоите очи,
и бързо се извръщат пак от мен,
как весело сърцето ми тупти,
щом ти си тук, огряваш моя ден.

За миг докосваш моята ръка,
неволно и забързано, случайно,
наоколо танцува любовта,
поглеждам те, чаровна и омайна.

За миг подскача моето сърце,
и този миг отдавна се повтаря,
откакто зърнах твоето лице,
кръвта бълбука, огън ме изгаря.

За миг живея с теб, за миг умирам,
прераждам се отново и боли,
но всеки път съм жаден и не спирам,
от теб да пия, с обич и сълзи.

За миг е този свят на нас обречен,
и помежду ни тихо е стаен,
а всеки миг край теб, като последен,
живея и обичам, в сладък плен.

Дори за миг, измамно илюзорен,
докосва те копнеж и красота
и вярваш, че ще литнеш към простора,
на мощните криле на любовта.

И всеки миг по-сладък е на вкус,
примамливо парченце крушов пай,
прегърнати и в плен на бавен блус,
танцуваме в мечтите ми безкрай.