Последните лъчи затихват бавно,
а хоризонтът, пухена завивка
разстила върху слънцето, потайно
нощта напуска своята обвивка.

И всичко пак е чудно и красиво,
жадуван сън попива в мен и скрива
неволите, покълнали лениво
в душата ми, и радост ме облива.

Защото ти си тук, държа ръката,
която всеки ден докосвам леко,
целувам те и слушам тишината,
и твоят дъх ме гали, сякаш ехо

отеква в мен, повтаря твоето име,
мелодия вълшебна и приятна,
сърцето ми забързано пак бие,
танцува из небето необятно.

Очите ти ме гледат тихо, влажно,
последен поглед, спомен, сладък блян,
изнизва се нощта, денят навярно
ще бъде чуден сън, от теб огрян.

Дори и най-жестоките тегоби,
отстъпват, ако слънцето изгрее
и няма кой душата да зароби,
когато за любов прекрасна пее.

Сърцето само тази песен знае,
и в този ритъм весело танцува,
душата образ нежен тихо вае,
а после до насита се любува.