Понякога мечтая си да бъда
искрица ярка в твоите очи,
от устните ти полъх, малка глътка
от теб отпита, слънчеви лъчи,

които те докосват сутрин нежно,
а вечер те целуват с топъл лъх,
в ръцете ти кълбо от мека прежда,
милувка в твоя сън, поне веднъж.

Частица радост в дните ти красиви,
и вкус горчиво сладък всяка нощ,
самотен пламък в поривите диви,
обхванали съня ти с тиха мощ.

Поне веднъж да бъда нереален,
и блян жадуван в погледа ти топъл,
далечен хоризонт мечтан, безкраен,
и в мъката утеха, сладък вопъл.

Листо покрито с капчици роса,
самотно цвете вехнещи в захлас
в ръката ти, попиваща сълза
на устните, въздишка в късен час.

Потръпване по кожата ти, допир
очакван и желан от теб в съня,
уханието свежо, нежен порив,
погалил те с дъха на любовта.