Фантазия, илюзия, мечта,
видение изящно и красиво,
хартиено писмо, една сълза,
в реда последен тихичко попила.

Далечен блян, дъга от чудеса,
застинали, замръзнали копнежи,
забързани по пътя си слова,
букет от разпилените надежди.

Мираж жадуван, падащ небосклон,
загръща го в тъмата непрогледна,
самотен спомен търси пак подслон,
на прага ми замислено приседна.

Въздишката безмълвна на стената,
почива си преди да полети
към теб отново тихо, към жената
посяла в мен и радост и сълзи.

Красива и безплътна нереалност,
сърцето ми край теб си сътвори,
невинна уж привичка, или странност,
защо тогава толкова боли...