Докосвам те и пламва пак искрица,
от пръстите ни, тихичко изпуква,
поглеждаш ме, и песента на птица
облива ни с мелодия беззвучна.

Докосваш ме, случайно, непривично
за мен и теб, що граница разделя,
и хубаво е, чувствам се отлично,
макар за миг, усещам как отмерва

сърцето ти секундите красиви,
обагрени в цвета на любовта,
очите ти, тъй пламенни и живи,
обливат ме за кратко и горят

душата ми, обречена да търси
лицето ти, сред облаци тъга,
прекрасен миг, ала отново свърши,
обръщаш се и тръгвам без слова.

А как копнея тихо да ти пея,
да те прегърна силно и горещо,
да се стопя край теб, и да линея,
сърцето ти да слушам безутешно.