Протягам се с ръка да те докосна,
и сякаш се разлива тихо в мен,
мелодия красива и самотна,
оглася нежно новия ми ден.

А ти си тук, тъй близо пред очите,
прекрасна и несбъдната мечта,
с неволен жест оправяш си косите,
попивам твоя образ в паметта.

И ражда се отново таен блясък,
в очите ти, омайващи лъчи,
потъвам там и само нежен плясък
от мен остава тихо да звучи.

И плувам в океана от наслада,
загърбил всяка горест, страх и свян,
изчезвам в теб, невидима преграда
отделя ни за миг и разпилян

политам пак на хиляди парченца,
обгръщам те, докосвам всяко кътче,
чаровна орис моя ненагледна,
за миг горя и чезна с всяко късче.

Разтваряш се във някого и сякаш,
прегръща те безкрайна синева
обречен нея цял живот да чакаш -
любимата, единствена жена.

Понякога се чувствам късметлия,
че денем я докосвам, съзерцавам,
болезнена и сладка орисия,
отбягва ме, а аз я обожавам.