Постинг
02.12.2021 05:19 -
Зима
Тъй тихо е наоколо, безмълвно,
а времето забавя своя ход,
и всеки миг проточва се задълго,
в един от тях затворен съм, без брод.
Обръщаш гръб, дори не ме поглеждаш,
и все едно ме няма, леко пари
из гърлото ми дъх, една надежда
отстъпва плахо, крие свойте рани.
Не съм заслужил твоята усмивка,
ни погледа ти мил, ръката нежна,
а всяка моя стъпка е в пустиня,
разстила се наоколо безбрежна.
И само ти и аз сме там, самотни,
отгоре грееш ярко, като слънце,
попиват в мен лъчите ти гальовни,
разтапят ме, остава само зрънце
копнеж и радост, някога градина,
изпълнила душата с цвят и обич,
сега потъват в пясък, снежна зима
представям си, прегърнал свойта орис.
а времето забавя своя ход,
и всеки миг проточва се задълго,
в един от тях затворен съм, без брод.
Обръщаш гръб, дори не ме поглеждаш,
и все едно ме няма, леко пари
из гърлото ми дъх, една надежда
отстъпва плахо, крие свойте рани.
Не съм заслужил твоята усмивка,
ни погледа ти мил, ръката нежна,
а всяка моя стъпка е в пустиня,
разстила се наоколо безбрежна.
И само ти и аз сме там, самотни,
отгоре грееш ярко, като слънце,
попиват в мен лъчите ти гальовни,
разтапят ме, остава само зрънце
копнеж и радост, някога градина,
изпълнила душата с цвят и обич,
сега потъват в пясък, снежна зима
представям си, прегърнал свойта орис.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.