Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2021 05:19 - Зима
Автор: tonkata73 Категория: Поезия   
Прочетен: 580 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тъй тихо е наоколо, безмълвно,
а времето забавя своя ход,
и всеки миг проточва се задълго,
в един от тях затворен съм, без брод.

Обръщаш гръб, дори не ме поглеждаш,
и все едно ме няма, леко пари
из гърлото ми дъх, една надежда
отстъпва плахо, крие свойте рани.

Не съм заслужил твоята усмивка,
ни погледа ти мил, ръката нежна,
а всяка моя стъпка е в пустиня,
разстила се наоколо безбрежна.

И само ти и аз сме там, самотни,
отгоре грееш ярко, като слънце,
попиват в мен лъчите ти гальовни,
разтапят ме, остава само зрънце

копнеж и радост, някога градина,
изпълнила душата с цвят и обич,
сега потъват в пясък, снежна зима
представям си, прегърнал свойта орис.


Тагове:   стихове,   tonkata73,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zemela - :)
02.12.2021 08:08
След всяка зима, следва нова пролет,
след всяка обич - мъничка звезда,
която грее, учи ни на полет,
към вечната магия - любовта.
цитирай
2. tonkata73 - :)
02.12.2021 08:23
И този полет музика е нежна,
акорди тъжни сменят радостта,
поредица съзвучна, неизбежна,
от смях и болка, обич и тъга.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tonkata73
Категория: Поезия
Прочетен: 193180
Постинги: 215
Коментари: 216
Гласове: 2137
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031